Становище на Нашата Вяра

“Фамили Интернашънъл” (TFI) е международна християнска общност, чиито членове считат за свое призвание да разпространяват по света посланието за любовта на Бог. Вярваме, че посредством Исус Христос всеки човек може да си изгради лични взаимоотношения с Бог, които да му носят щастие и вътрешен мир, както и мотивацията да помага на ближния и да носи на хората „благата вест” за Божията обич към тях. Основните ни вярвания не се различават от общоприетите вярвания на християните по света. В същото време, обаче, някои от доктрините ни се считат за по-нетрадиционни. Приложението на „Закона на любовта” — т.е. на фундаменталният принцип да обичаме Бог и да обичаме ближния си като себе си, на който ни учи Исус и който според думите Му „изпълнява целия закон и пророците” (Матей 22:37—40) — е отличителен белег за живота и вярата ни.

Основните вярвания на The Family International (TFI)


Божието Слово

Словото на Бог е крайъгълният камък на това, в което вярваме и което прилагаме на практика. Вярваме, че Библията е Божето Слово, записано от хора с огромна вяра под вдъхновението на Светия Дух (2 Петр.1:21). Безсмъртните принципи, съхранени в него са в основата на нашата вяра, а истината в Словото е същността, на това, което разпространяваме сред хората.

Вярваме, че Всевишният е жив Бог, който продължава и днес да говори на тези, които Го познават и общува с хората чрез откровения, пророчества, духовни напътствия и прозрения.

Божието Слово обяснява Неговия план за човечеството, учи ни как да живеем в хармония с Бог и хората, направлява действията и решенията ни и е от крайно значение за духовната сила и израстването на лижността.


Бог

Вярваме в съществуването на един Бог, който е всевластен и всезнаещ. Той е навсякъде и във всичко. Той е вечната Съзидателна Сила, сътворила и управляваща Вселената и всичко в нея. Библията ни учи, че „Бог е дух” (Иоан 4:24) и че „Бог е любов” (1 Иоан.4:8). Вярваме, че Бог Го е грижа за всеки човек и че ни обича с безкрайна и безрезервна обич. Вярваме също така, че Бог се стреми да изгради лична взаимовръзка с всяко едно човешко същество, било то мъж, жена или дете.

Бог съществува в Триединството на три ясно разграничими, но в същото време неразделими Личности: Бог Отец, Бог Син (Исус) и Светият Дух.


Исус Христос

Воден от Своята безпределна обич към хората, Бог даде единствения Си син, Исус Христос, за да донесе спасение на света (Иоан 3:16) и за да демонстрира на човечеството какво представлява любовта Му. Исус е превъплъщението на любовта на Бог. Страданието Му на кръста е откупът за човешките грехове, за да може човечеството се помири със своя Създател (Исая 53:4–6).

Вярваме, че Исус е бил чудотворно заченат от Светия Дух и роден от Девица Мария. Той е приел човешки образ и е живял като човек, за да може да стане посредник между Бог и хората (1 Тимотей 2:5). Три дни след смъртта Си на кръста, Исус възкръсва, а 40 дни по–късно се възнася в Рая (Деяния 1:3). Вярваме, че един ден Исус отново ще се върне на Земята, за да установи Своето Царство на любовта и праведността. (Откровение 11:15).


Светият Дух

Преди да се възнесе в Рая, Исус обеща да изпрати Светия Дух на последователите Си, като източник на подкрепа и напътствие в духовния им живот и в отношенията им с Бог, както и да им напомня, че е винаги с тях.

Светият Дух ръководи вярващите във всяка истина, помага им да разбират Божието Слово, съдейства им по време на молитва и им дава силите да разпространяват Благата вест за Исус Христос (Деяния 1:8). Вярваме, че всеки вярващ може да бъде изпълнен със Светия Дух просто като помоли Бог за това. Присъствието на Светия Дух проличава в живота на вярващия посредством различните духовни дарове, от рода на мъдрост, знание, вяра, изцеление, чудеса и пророчество (1 Коринтяни 12:4–11).


Сътворението

Вярваме, че Бог е сътворил Вселената по начина, описан в библейската книга „Битие”. Бог сътворява първия мъж и първата жена по Свой образ и им вдъхва от Своето жизнено дихание (Битие 2:7). Те стават живи същества по волята на божественото сътворение, а не в резултат на случайния процес на еволюцията. Божието видимо Творение ясно свидетелства Неговото невидимо съществуване (Римляни 1:20).

Също така вярваме, че Бог ни е възложил като човечество отговорността да се грижим за Земята и живота на нея.


Спасение по благодат

Вярваме, че когато Бог ги сътворява, първият мъж и първата жена са били идеални, т.е. без грях. Бог им дава свободна воля. По силата на собственото си решение да не се подчинят на Бог, те позволяват на греха да навлезе в света. От тогава всички хора са грешници по рождение (Римляни 5:12–14) и отлъчени от Бог. Но воден от безкрайна обич и милосърдие, Бог дава възможност на човечеството да се помири с Него, жертвайки Своя единороден Син, „за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Иоан 3:16). Ето защо вярваме, че всеки човек, който приеме от Бог опрощението на греха посредством Исус Христос, ще получи прошка и изкупление и ще живее завинаги в присъствието на Бог, и тук и в отвъдния живот.

Спасението (или с други думи изкуплението от греха) е подарък, който Бог ни дава в знак на обич, милосърдие и прошка и може да бъде получен единствено чрез вяра в Исус. „Не от праведните дела, които сме сторили ние, но по своята милост Той ни спаси” (Тит 3:5). Получавайки подаръка на спасението, вярващият е спасен завинаги; и след момента на смъртта, неговата душа живее завинаги в Рая. „Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми” (Иоан 10:28). Това не означава, обаче, че вярващите изведнъж стават съвършени и никога не допускат грешки. Те ще продължават да се нуждаят периодично от Божията прошка. Но независимо от човешките недостатъци и грехове, спасението е нещо, което никога не може да бъде загубено, щом веднъж е получено.


Вярата

Библията казва, че Бог зачита и възнаграждава тези, които се „приближават към Него” с вяра (Евреи 11:6). Вярата расте и укрепва чрез изучаването на Божието Слово (Римляни 10:17). И вярата е жива тогава, когато се проявява на дела (Яков 2:17). Вярваме, че вярата ни трябва да личи във всеки аспект на живота и отношенията ни с хората. „Праведният чрез вяра ще живее” (Римляни 1:17).

Вярваме, че Бог Го е грижа за всяко едно от Неговите деца и желае да ги направлява, подкрепя и утешава, да им дава сили и да осигурява за тях. Вярата е това, което ни дава силите да се доверяваме на Бог в лицето на житейските предизвикателства, дори когато не разбираме напълно пътищата Му или причините, поради които позволява трудностите, с които се сблъскваме. Като предоставяме живота, надеждите и бъдещето си в Неговите грижовни ръце, ние разчитаме, че Бог ще изпълни обещанията си към нас. Той ще направи така, че всяко едно преживяване да доведе до нещо добро в живота на тези, които Го обичат (Римляни 8:28).


Праведният живот

Вярваме, че животът на един християнин трябва да е жив пример за обичта на нашия Създател, както на думи така и на дела. Животът ни трябва да демонстрира наличието на духовните добродетели, изброени в Библията, като любов, радост, мир, дърлготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост и себеобуздание (Галатяни 5:22–23).

Светото Писание ни съветва да „не обичаме света, нито каквото е на света” (1 Иоан.2:15). Начинът, по който тълкуваме това е, че един вярващ трябва да не се впуска в стремежи и дейности от светски характер, които не съответстват на Христовите учения, и трябва да се въздържа от гледища и ценностни системи, противоречащи на това, на което ни учи Творецът.

Убедени сме, че спасението е вечно и не може да бъде изгубено, независимо от деянията на един човек. В същото време, обаче, когато делата ни са в дисонанс със заповедта на Исус да обичаме Бог и ближния, това ни дистанцира и отчуждава от Него. Ето защо вярваме, че трябва да следваме по стъпките на Христос, да живеем по принципите на Словото Му и да преодоляваме слабостите и грешките си, които биха попречили на взаимоотношенията ни с Господ или хора около нас.

Вярваме, че телата ни принадлежат на Бог и са живите храмове, където пребивава Светият Дух, откъдето следва, че християните трябва да водят здравословен начин на живот (1Коринтяни 6:19–20).


Общуване с Бог

Молитвата е средството, чрез което общуваме с Бог. Молитвата демонстрира упованието ни на Бог, дава израз на признанието и благодарността ни към Него и е начин да представим на Бог молбата си за своите нужди и тези на нашите близки.

Вместо да третираме молитвата като религиозен ритуал, вярваме, че тя трябва да е жизнен аспект на връзката ни с Бог. Молитвата отприщва силата на Всевишния в съответствие с волята Му и в резултат получаваме отговори, задоволяване на нуждите ни, изцеление, утеха, душевен мир, напътствие и чудеса. Исус казва „Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне” (Марка 11:24).

Вярваме, че Бог копнее да общува с хората. Той желае да бъде близък с всеки един от нас и да присъства в живота ни, като ни дава съвети, окуражение и инструкции. Той говори на сърцата на хората, които Го търсят, както чрез с неуловими сигнали, така и с видими знамения, които удостоверяват за Неговото присъствие.

Бог е обещал, че Светият Дух ще направи Словото ясно разбираемо за децата Му (Притчи 1:23). В Библията способността да получаваме директни послания от Бог се нарича пророческа дарба. Пророчеството е една от дарбите на Светия Дух, която е на разположение на всички вярващи и може да играе активна роля във всекидневието (Деяния 2:17).


Великото поръчение

Християните имат като заръка от Хритос да разпространяват по света Благата вест за обичта и спасението, които Той дава (Марк 16:15). Божията любов и спасението в Исус са дарове, предназначени за цялото човечество и е необходимо всички да имат свободен достъп до тях. Вярваме, че християните трябва да общуват целенасочено с хората от всички слоеве на обществото и да направят посланието на Бог достояние за тях по методи, отговарящи на християнските ценности.

Исус обаче не само е говорел, поучавайки за духовните истини, но е вършил и добри дела, проявявайки на практика милосърдие към хората, изпаднали в трудност, включително към бедните и непривилегированите по Свое време. Това е примерът, който Исус е оставил на последователите Си и вярваме, че християните са длъжни да постъпват по подобен начин, като да носят утеха и помощ на изпадналите в нужда и с делата си полагат грижи за тях.


Общността на вярващите

Вярваме, че Църквата е една духовна общност, състояща се от всички, които вярват в Исус Христос. Общението на християните не зависи от физически сгради, деноминации или институции, а представлява преди всичко духовно общение въз основа на вярата, единството в духа и братската обич. „Бог е дух; и които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят” (Иоан 4:24).

Вярваме, че новозаветното описание за тесните дружески взаимоотношения сред първите християни, общението между тях, общите им усилия и духовното единство не са само исторически разказ, а са модел, оставен на следващите поколения от вярващи.

Членовете на Фамили Интернашънъл (TFI) са част от една световна духовна общност и считат себе си за братя и сестри в духовния смисъл на думата, въз основа на сходната си вяра и цели. Вярваме, че както Исус е положил живота Си за нас, така „и ние сме длъжни да положим нашия живот за братята” (1 Иоан.3:16), като „служим с обич и уважение един на друг” (Галатяни 5:13). Вярваме, че като християни трябва да работим съвместно, в хармония и разбирателство с околните, за да имаме успех в разпространението на Божията обич по света и стремежа си да подобрим качеството на живота на хората.


Божията невяста

Взаимоотношенията между Бог и Неговите хора—или между Христос и Църквата—е оприличена в Библията на отношенията между един младоженец и неговата невяста.

Библията казва: „Защото твоят съпруг е Творецът ти, Чието име е Господ на Силите” (Исая 54:5), и че „се свързваме с [Исус], т.е. с Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога” (Римляни 7:4).

Вярваме, че метафората на женитбата, използвана в Библията, има за цел да подчертае интимността на духовната връзка между Исус и Църквата и да изрази страстното сливане на сърцето, ума и душата, за което Исус копнее да осъществи с всеки един от последователите Си.


Ученичеството

Християнското ученичество се характеризира с посвещението да вярваме в ученията на Исус и да ги съблюдаваме. „Ако продължите да спазвате Моето учение, вие наистина сте Мои ученици”, казва Исус (Иоан 8:31, Съвременен превод 2004, http://bibliata.com). Вярваме, че Исус и днес призовава вярващите да Го следват и да живеят съобразно ученията Му. Призивът Му към служба днес по същество не се отличава от този, който Исус отправи в началото към рибарите на брега на Галилейското езеро, казвайки: „Елате след Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци” (Матей 4:19).

Четирите Евангелия очертават живота на Исус и Неговите най-близки ученици, които превръщат службата си към Бог в свое житейско поприще. Вярваме, че и днес Бог призовава хората да посвещават живота си в Негова служба. Но по какъв начин и до каква степен един човек ще реши да посвети времето и средствата си на Господ зависи от неговото лично убеждение и вяра.


Законът на любовта

Вярваме, че Законът на любовта, обяснен в Евангелието от Матея 22:35–40 трябва да ръководи всеки аспект от живота и човешките взаимоотношения на един християнин. В Евангелието се разказва, как един от експертите по Моисеевия Закон по онова време, в стремежа си да за провокира Исус Му задава следния въпрос: „Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?” И Исус му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум. Това е най-голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тази: Да възлюбиш ближния си, както себе си. На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците.” От тук произтича и вярата ни, че делата на един християнин трябва да са мотивирани от жертвоготовна обич към ближния, каквато е обичта на Бог.

Законът на любовта представлява пълното изпълнение на Библейския Закон, в това число и на 10те Божи заповеди, понеже той изпълнява целевата същност на тези закони. „Целият закон се изпълнява в една дума, именно в тази: Да обичаш ближния си, както себе си” (Галатяни 5:14). Ето защо вярваме, че благодарение на Спасението, което Исус дава и благодарение на Закона на любовта християните биват de facto освободени от Моисеевия Закон на Стария Завет и съответно не са длъжни повече да го спазват. Обаче от тях се изисква да следват един много по-строг закон – и това е Законът на любовта, на който трябва да са подчинени всички наши човешки взаимоотношения.


Причастието или Господната вечеря

Господната вечеря, позната още като Причастието, е скромен обичай, който Исус иска да бъде съблюдаван от последователите Му, като възпоминание на саможертвата, направена от Него за човечеството (1 Коринтяни 11:25). По време на обреда, вярващите вземат хляб, който разчупват като символ на тялото на Исус, което е било разчупено за изцелението на телата ни, а после вземат вино, символизиращо Неговата кръв, която е била пролята за опрощението на греховете ни. Вярваме, че чрез страданието на Христос и Неговата смърт на кръста, Бог ни предоставя не само спасение за душите ни, но и изцеление за телата ни от болести и недъзи.


Животът след смъртта

Вярваме, че всеки човек има безсмъртна душа и че след смъртта, тази душа преминава в отвъдния живот, където бива или възнаградена или осъдена според поведението си на земята, и съответно й се присъжда къде да продължи да съществува в отвъдния свят.

За тези, които вярват в Исус и приемат Неговия дар на Спасението, Бог е приготвил място в Рая – т.е. там, където в духовния свят съществува прелест, мир и радост до безкрай (1 Коринтяни 2:9). „Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ. Сам Бог ще бъде с тях – техен Бог [ще бъде]. Бог ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка” (Откровение 21:3–4).

Правото да бъдем допуснати в Рая е дар. Но за разлика от това, размерът на наградата, която получаваме в отвъдния живот, зависи от действията ни на Земята и дали те са според Божия Закон на любовта.

Библията също казва, че Бог „не иска да погинат някои, а [иска] всички да дойдат до покаяние” (2 Петр.3:9), и споменава, че Исус е проповядвал на „духовете в тъмницата” и на мъртвите (1 Петр.3:18-20, 4:6). Това ни дава убеждението, че Той ще продължи да търси начини да „помири всичко със Себе Си” (Колосяни 1:20). Ние не вярваме, че тези, които умират без да са приели Исус за Спасител попадат автоматически в ада – т.е. там, където в отвъдния свят има само болка и страдание – нито пък, че остават завинаги лишени от спасение или изкупление. Вярваме, че Бог, Който в същността Си е любов, продължава да обича и тези, които умират без да са все още спасени и търси начини да ги доведе до познание на истината (1 Тимотей 2:4).


Ангелите и душите на покойните вярващи

Ангелите са могъщи духовни същества, създадени от Бог със задачата да бдят над човечеството. В Библията има множество примери, когато ангелите са се намесвали, за да закрилят, спасяват или съдействат на Божиите хора и вярваме, че те и днес продължават да правят това.

Освен ангелите, вярваме, че Бог също така упълномощава и душите на покойните вярващи да се грижат за хората Му и да им носят послания. Такъв един пример е описан в Библията, когато душите на покойните пророци Моисей и Илия се явяват на Исус и разговарят с Него (Лука 9:28-31). Павел също споменава душите на покойните вярващи, наричайки ги „голям облак свидетели”, които ни обкръжават и бдят над нас живущите (Евреи 12:1).


Духовната битка

Вярваме в съществуването на духовен свят, който е невидим за физическите сетива и където обитават Бог, Неговите ангели и добрите духове, както и Сатаната (или Дяволът), който се противопоставя на всяка праведност. Сатаната и злите духове, които му служат, са във въстание срещу Бог и са причина за по-голямата част от злините, от които е страдало човечеството през вековете.

Вярваме, че в духовния свят се води безспирна битка между доброто и злото – т.е. между Бог и добрите сили от една страна и Сатаната и злите сили от друга – като всяка страна се стреми да влияе върху душите и умовете на човечеството и върху пътя на историята.

Вярваме, че всеки християнин може да повлияе на духовната битка като се старае да взема праведни решения и предприема действия в полза на Божието Царство. Има хора, обаче, които чрез своите неблагочестиви постъпки подпомагат каузата на злите сили да потискат всичко, свързано с вярата или доброто (Ефесяни 6:12).

Библията предрича, че в крайна сметка Сатаната и неговите орди ще бъдат разгромени и че Божият план за човечеството ще възтържествува (Откровение 20:1–3,10). Царството на Исус един ден ще бъде установено на Земята и както Библията казва „световното царство ще стане царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува за вечни векове” (Откровение 11:15)


Божествената намеса

В Библията се съдържат много примери за свръхестествени деяния от страна на Бог, за които няма естествено обяснение. Вярваме, че през вековете Бог се е намесвал многократно, променяйки по свръхестествен начин различни обстоятелства или условия и продължава и днес да прави това, демонстрирайки любовта и силата Си.

По време на житейския Си път на Земята, Исус е проявявал обичта Си към хората, не само като е изцелявал сърцата и душите им, но и чрез чудеса, които са лекували телата им, давайки храна на гладните и изцеление на болните и недъгавите. "Исус Христос е същият вчера, днес и до века" (Евреи 13:8), и затова вярваме, че и днес Той продължава да прави такива чудеса.


Ключовете на Царството

Вярваме, че духовните дарове, които Исус дава на първите Си ученици, са на разположение и на учениците Му в днешно време. Когато Исус казва „Давам ви ключовете на небесното царство; и каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата” (Матей 16:19), нашето убеждение е, че Той буквално поверява и завещава духовните ключове на Небесното Царство на Своите последователи, давайки им по този начин по-голям достъп до силата Си. Ето защо вярващите могат да се позовават на Ключовете на Царството по време на молитва и да развържат по този начин силата на Бог да работи с по-голяма мощност в дадена ситуация, в съответствие с Неговата воля.


Семейството и брака

Вярваме, че Бог е отредил семейната единица като основен градивен елемент на обществото. Бог е предопределил членовете на едно семейство да споделят живота си един с друг, да се подкрепят взаимно и да си помагат. Семейството играе много важна роля в отглеждането и възпитанието на децата.

Децата са дар от Бог, с който Той ни благославя и с който ни се доверява. „Наследство от Господа са чадата, и награда от него е плодът на утробата” (Псалми 127:3). Вярваме, че християните са длъжни като родители да се грижат с любов за децата си и да ги възпитават „с поучението и наставлението от Господа”, да изграждат у тях съответната морална ценностна система и да ги учат да уважават и обичат Бог и хората (Ефесяни 6:4)

Вярваме, че Бог е създал семейната връзка между мъжа и жената и е предопределил бракосъчетанието като идеалната форма на отношения за сформирането на стабилни и здрави семейства. Сключвайки брак, вярващите дават завет пред Бог да се обичат, да се грижат и да са отговорни един за друг и за своите деца (Матей 19:4–6).


Отношението към сексуалността

Вярваме, че сексуалността на хората е създадена от Бог и затова я считаме за естествена част от живота. Според Библията Бог е заръчал на първия мъж и на първата жена да се „плодят и размножават, [и да] напълнят земята” (Битие 1:28). Библията казва също, че Бог „видя всичко, което сътвори” – т.е. включително първия мъж, първата жена, техните тела и тяхната сексуалност – „и ето, [всичко] беше твърде добро” (Битие 1:31).

Според нас, хетеросексуалните отношения, когато са упражнявани по взаимно съгласие между възрастни по начина, по който Бог е предназначил и отредил, са едно от чистите и естествени чудеса на Божието творение и са позволени от гледна точка на Писанията.


Свещенността на живота

Вярваме, че човешкият живот е свещен и че всеки човек е дарен от Бог с правото да бъде уважаван като неповторима личност, създадена по Божи образ и подобие. Като християни сме длъжни да обичаме ближния като себе си (Марк 12:31), независимо от расата, пола, вероизповеданието, националността или социалния статус. Ние отричаме всички форми на дискриминация, предразсъдъци и насилие и ги считаме за несъвместими с Божия замисъл.

Вярваме, че животът, от момента на зачатието до самата смърт, е скъп дар от Бог и трябва да бъде уважаван и тачен. И тъй като Бог е единственият, способен да дари живот, следователно моментът, в който един човек напуска този живот трябва също да бъде решение на Бог и да бъде оставено в Неговите ръце.


Гражданската отговорност

Вярваме, че съобразно с християнските ценности, сме отговорни да бъдем добри граждани във всяко едно отношение, да бъдем искрени и почтени и да допринасяме за благосъстоянието на обществото около себе си. Ние уважаваме и се придържаме към библейския принцип: „Всеки човек да се подчинява на властите” (Римляни 13:1). Но в ситуациите, когато законите и изискванията накърняват вярата на един човек или застрашават човешкото му право да упражнява вярата си, тогава вярваме, че християните трябва да се вслушат в съвета и водителството на своята съвест (Деяния 5:27–29).


Второто Пришествие на Исус

Вярваме, че Писанията, предричащи бъдещето на света, ще бъдат изпълнени, така както са се сбъднали и множество други библейски предсказания през вековете. Вярваме, че в момента живеем в периода, наречен в Библията „Последните Дни”, т.е. ерата, предхождаща Второто Пришествие на Исус Христос (2 Тимотей 3:1). Завръщането Му на Земята ще положи началото на едно ново хилядолетие на мир, където вместо войни и насилие ще има праведност и равенство за цялото човечество.